Кремиковски манастир е разположен в южните части на Стара планина

 Кремиковски манастир е ситуиран в южните елементи на Стара планина на към 3 км. от столичният кв. " Кремиковци ", в местността " Градището ". Изграден е върху скалиста тераса, от която се открива прелестна панорама към обширното Софийско поле и столицата.

Седем боляри основали седем селища до манастира „ Седемте престола “

 Смята се, че Кремиковския манастир е учреден още по време на царуването на Иван Александър (1331-1371), само че сигурни сведения за съществуването му има от края на 15 в. През 1382 година, когато османските нашественици превземат София, манастирът е изцяло опустошен. Първото съответно сведение за Кремиковския манастир датира от 1493 година, когато по времето на софийския митрополит Калевит, локалния придворен Радивой възобновил порутената черква " Св. Георги " и я изписал в памет на децата си Тодор и Драгана, които са умряли евентуално по време на огромната чумна зараза от 1492 година През 1503 година при земетресение покривът на храма е опустошен и е изработен нов, а с различен ктиторски надпис от 1611 година се оповестява за ново възобновяване на църквата.

 По време на османското иго Кремиковския манастир е значим литературен и културен център за популацията от Софийско и там са се преписвали доста богослужебни книги. След мъченическата гибел на св. Георги Софийски част от мощите му били пренесени в манастира. Както множеството български манастири и Кремиковския манастир е служил за леговище на четници през епохата на османското господство. Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец на Ботевата чета – Димитър Стефанов – Казака.

 След Освобождението в Кремиковския манастир манастира се заселват двадесетина монахини бежанки от Малешевско, които способстват за оживлението и известността на манастира. През 1897 година Иван Вазов посещава манастира и написа един прелестен пътепис за него. През 1901 година стартира построяването на нова огромна черква " Покров на Пресвета Богородица ", която е приключена през 1907 година По това време до западната стена на магерницата е издигната постройка за игуменките. Другите жилищни здания са строени през тридесетте години на 20 век.

 От 50-те години на 20 в. Кремиковският манастир е женски, като дотогава в манастира живеят 32 монахини, занимаващи се със развъждане на животни и земеделие. След това в постройките на манастира били настанени военни, а монахините били изпратени по други манастири. Осемнайсет години военните били тук. Замазани са с вар доста от стенописите, част от постройките са унищожени от пожар, от библиотеката няма и диря. През 60-те години на 20 в., военните си отиват и в манастира се връщат част от монахините. Една от тях била Иустина, която съвсем 60 години живеела и се грижила за манастира.

 В наши дни Кремиковският манастир е разсънен за нов живот и реставрацията на стенописите в дребната черква са почнали през 1980 година и с дребни спирания не престават. На мястото на остарялата изгоряла магерница е издигната нова с течаща вода и огромно зидано огнище. През 1994 година пред манастира е построена чешма, а в двора му са инсталирани дървени маси и пейки. Изработена е постоянна дървена врата, измазани са стените на остарялата постройка за монахините и на главната огромна постройка. От 25 години за делата на манастира се грижи сестра Хеония. Двете църкви се поддържат доста добре, а през лятото целият двор е потопен в цветя и зеленина. Кремиковският девически манастир е непрекъснато настоящ и се състои главно от две жилищни здания и две църкви. Най-старата постройка тук е църквата " Св. Георги " датираща от края на 15 в. и обновявана на два пъти. Тя е от необятно публикуваните по българските земи през 13-14 в., еднокорабни, едноапсидни паметни постройки, покрити с полуцилиндричен свод. На мястото на настоящия притвор е имало различен, евентуално със същата дължина. Няколко години след обновлението, вероятно при земетръс, остарелият притвор бил развален и преизграден в настоящия му тип.

Най-красивите манастири в България

 Стенописите в остарялата черква са направени незабавно след построяването и са тясно свързани с традициите на църковната живопис от българското средновековие. Разлики в стила и похватите демонстрират, че фреските в предверието и тези в самата черква са правени от разнообразни зографи и по друго време. Повечето са на мрачен декор, върху който блестящо изпъкват фигурите на светците. Впечатление прави композицията с църковния патрон Св. Георги, яхнал бял кон и забил в дракона дългото си копие.

 През 18 в., към църквата е бил пристроен и изписан екзонартекс, като спомен от него е останала единствено сцена от " Страшният съд ". Сред стенописите в предверието се отличават изображенията на ктитора Радивой и фамилията му сега в който сервират църквата в подарък на софийския митрополит Калевит и патрона Свети Георги Победоносец. По това време са изографисани северната, южната и западната стена на притвора. Сред фреските изпъкват облиците на архангел Михаил, Свети Свети Константин и Елена, светците-воини Прокопий, Теодор Стратилат и моменти от живота на Богородица и на Свети Георги. Втората черква в Кремиковския манастир " Покров Богородичен " е строена в интервала 1901-1907 година Тя съставлява величествен храм с красиви дърворезби и майсторски рисувана икона на " Св. Богородица ".

Златноливаденският манастир " Свети Атанасий " е най-старият в Европа

 Една от реликвите в Кремиковския манастир е евангелие от 1497 година написано по поръчка на софийския митрополит Калевит. То е изписано с наедрял шрифт, красиви винетки и основни букви и съдържа 307 листа. Интерес съставляват и един триптих от 16 в. и дървен иконостас от 17 в. Всички тези реликви се съхраняват в новата черква. Жилищните и стопанските здания в Кремиковския манастир датират от 18-19 в. и са напълно реставрирани през последните години. Кремиковският манастир разполага с доста скъпи икони. Най-старата от тях е " Христос Вседържител ", която датира от 15 в. Друга икона е тази с облика на патрона на манастира " Св. Георги на кон, убива змея " от 1667 година и още няколко икони от 18 и 19 в.